поредното опаковане на багаж. кашони, кашони, кашони. не вярвах, че за 3 години мога да събера и да мъкна от място на място толкова непотребни неща. цял плюшкин съм и аз. утре обаче смятам да изхвърля доста от тях. ако не почна от материалното, няма да мога да се отърсвам и от душевните си боклуци. чаках и писмо от човека, който успя да преброи правилно дърветата. на мен все ми се губеше по едно. беше си като на ученически летен лагер цялата обстановка. да, намерих и писмо от баба ми, изпратено ми за рождения ден. не знам, но като го прочетох първия път се разплаках. сега пак. има интересен финал:" родена си през социализма, но ще трябва да се бориш с живота и през капитализма". как го е измислила само.