напоследък ми стана толкова уютно в тези влакове, особено последния път...
почти празно купе, аз умираща за сън
излегнала се на якенца и там някакви си мекички нещица
с Deftones в ушите и мислите, но най-хубавото бе слънцето, което май само мен грееше в този момент ( или поне само аз от купето му се радвах ) но не, беше прекалено топло, за да се е споделило и с някой друг ;)
мдам, беше си идилично
и за първи път не усетих, че е време да слезна, да се върна
но си заслужаваше ;)