казах го в едно писмо. ще го кажа и тук
цялото хомили е пълно с метафори за празни молекули и празни атоми и апокалиптични картини на самота и края на света ама не заради извънземните от "война на световете" ами заради "другите които не разбират" и заради лични трагедии от съмнителен произход. аз си мисля че предвид всичко което ни е дадено, нямаме право на апатия, апатията не води до нищо така или иначе и затова вместо да се оплакваме че няма любов много по-добре е да обичаме, и виж ти тогава ще има любов, и вместо да се втренчваме във всичко което ни липсва можем да се наслаждаваме на това което го има, и то, това другото, липсващото, като ни види че се смеем тихичко, само ще дойде...
oh dear why can''t you see...it''s them it''s not me...we are not enemies we just disagree...