казах го в едно писмо. ще го кажа и тук
цялото хомили е пълно с метафори за празни молекули и празни атоми и апокалиптични картини на самота и края на света ама не заради извънземните от "война на световете" ами заради "другите които не разбират" и заради лични трагедии от съмнителен произход. аз си мисля че предвид всичко което ни е дадено, нямаме право на апатия, апатията не води до нищо така или иначе и затова вместо да се оплакваме че няма любов много по-добре е да обичаме, и виж ти тогава ще има любов, и вместо да се втренчваме във всичко което ни липсва можем да се наслаждаваме на това което го има, и то, това другото, липсващото, като ни види че се смеем тихичко, само ще дойде...
ще си позволя да ти отговоря тук именно защото си мисля че не е това мястото за такива неща
критика...
особенно ме подразни "заради лични трагедии от съмнителен произход" -- иронията ти е прекалено груба и ако си открил/открила любовта не смятам че ще се занимаваш да критикуваш хората които не са или са лишени от нея по една или друга "съмнителна" причина нали така ")
просто лъха прекалено много негативизъм от това което си написал/а
peace love prosperity ")