Минавайки покрай вкъщи с автобуса. т.е. старото ми вкъщи при майка ми и баща ми, ми се прииска да сляза да вляза, да си легна в леглото и да си отспя. В старото си легло, да се събудя след часове, когато всички са на работа. И да зяпам телевизия, да карам колело, изобщо, да върша всички неща, които щях да върша , ако не бях порастнала и закъснявах за работа. Някак ми е странно, че имам ново легло. Или друго легло. И, че целият ми живот е на половин спирка с трамвая, на 10 минути пеша от предишния. Понякога се чудя дали има път назад. И искам ли да се върна. Хм, винаги искам да пиша за червен восък, зеле и крале, а излизат някакви...излияния.