без цел или със случайността вобще
обичам да гледам... да се взирам
до брезкрайно отчуждение от себеси
и всеки звук ме отнася толкова далеч колто съм и аз
защото съм със себеси
защото вече ме няма
защото това вече не съм аз
покога се намира нещо да ме върне но това ми е толкова неприятно колкото и ставането недоспал след няколко безсънни дни
както стана и сега
всеки път будейки се от съня на реалността ми се ще да се усмихна и често успявам
всеки ден всеки свят всеки друг човек
всички очи гледащи
накаде
и си спомням един съвет
искаш ли да промениш мислите си погледни в друга посока
добре