за филмите и хората които се филмират ... това е много хубаво интересно и какво ли още не, но реално погледнато един филм си има начало, има си развитие, герои, основен сюжет, нещото около което да се върти всичко и край. това е просто едно субективно преживяване изкривено през нечия призма на възприемане на света и допълнително обработено от съзнанието и паметта. а замисляйки се света е много повече от това какво невероятно нещо ти се е случило последните няколко дни/седмици и тнт. може и по малко може и повече... всеки филм е свързан с определено състояние на съзнанието и веднъж променено състоянието не може да бъде върнато обратно освен в редки случаи на deja-vu. а deja-vu както го мисля е някакъв вид напасване на част натрупаната информация с тази която се възприема в момента... което е много странно защото ако е така хммм... последния път когато имах силно deja-vu виждах всичко и виждах неговото начало и неговия край.. неговия път ,а виждах и себеси така. в такива моменти разбирам колко са жалки и ограничени човешките същества от своите дребни нужди и незначителни желания обсебили по такъв начин съзнанието им че не са способни да видят нищо повече от това... а камоли да по-голяма част от общатата картина, от света около нас. и като се замисля нищо чудно че използваме само 3%-5% от мозъка си и то предимно с глупости.... водещи предимно до разрушение... можеби повече хора трябва да се замислят...