Вече е 4 часа, тик-так, тик-так още 2 часа и полвина в който да се опитам да поспя ... мхм защо ли ми се струва че няма да се получи. Привлечени от светлината, някакви черни буболечки се мъчат да се промъкнат през отворената врата на балкона. А пък часовника продължава упорито да ми натяква, че не ми остава още много време ... тик-так, тик-так, странно е какви мисли му минават на човек през главата в малките часове на денонощието в трезво състояние. Този път без многоточия и неизяснени мисли, без многозначие и догатки - всичко е просто и ясно, само гадните буболечки ме разсейват. тик-так ?!?!?! Е Добре де, не си ли е моя работа кога ще спя и кога няма ? Тик-так, тик-так; чудя се как може за една седмица да ми се случат неща, който по принцип не ми се случват и за месец - хора, места. Мястото няма значение, стига да си с подходящите хора; хората нямат значение, всичко зависи от теб (?!?!?!?) Тик-так, тик-так; обивам последната черна буболечка и си лягам да спя.