парцалената кукла - светят очите й - кого ли тя разсеянно чака - на това място - което след нея се пълни със стъпки и паднали листа - които измете циганката и намери куклата - заши й изумрудени очи - зелени - като в разказ за зелените очи и устата ми - устните й - са прашни от малките сиви песъчинки - посипани и по косите на циганката - която оцвети в синьо елечето на куклата - в жълто обувките и когато я погледна с тези зелени очи поиска да бъде като нея - и децата да бъдат добри когато си играят с нея