днес след 10.15 сякаш се върнах 1 година назад и тръгнах напред, на леко забързано превъртане...Всяка една усмивка, всеки един смях, всяка целувка
Не ми пука кой чете и какво си мисли.Аз това чувствах и си спомням.Не искам да има въпроси от типа "защо го написа и т.н.".Спомените ми са моя собственост и никой няма да ми го отнеме.Нито лъва нито жирафа, нито растера.
Уважавам спомените си!Спомени като детството ми, като новото ми "детство".Наричам го така, защото го свързвам с истинското ми детство, щастие и щастие и щастие.
А ти мой приятелю в пясъчника(ед.ч. ж.р.) ще се качиш ли с мен, нагоре по пързалката?
-----------------
въртя две песни от около 30на минути. Щях да излизам, но ме достраша да не би...да се вкаменя на оградата.
"рисувам те върху звездиии"
Имаше едни на тавана ти и една до възглавницата - по-голяма и по-червена от другите.
Не знам дори как пиша в момента..."разкъсан моля се...." до теб се пее в песента но..така е само наум.
Гледайте си работата всички.Ще си я върна, ако ще да остана напълно сам след това, поне ще знам че веднъж в живота си съм дал всичко от себе си!!!