Зарибих се по това място от нея. Навремето влизах да чета как пише за друг, а сега, след толкова време, аз пиша за нея, макар и да знам, че не значи нищо. Защото дори и вече сама, тя е все още с него. А аз искам да се боря. Не ми се смейте, знам, че съм жалък и че другите мъже биха били по-горделиви.
Но ако някога сте обичали...ако някога сте обичали нея, значи нямате право да ме съдите. Глупаво ли е да се радваме на чуждото нещастие? Или аз по-скоро се радвам на неговот щастие? Щастлив е сега, как така, аз не бих могъл и не съм щастлив без нея. Но кой води в случая? Май аз в моите цели. Подъл съм, но сега съм по-близо до нея отвсякога.
Рано или късно ще ме открие, ще разбере защо я преследвам, и ще ме разстреля. Шмугнах се тук, нали няма да ме издадете? Какво говоря...та аз се надявам да ме открие...да ме преоткрие...