а можеби има някакъв смисъл, мислеше си сянката седейки в ъгала ... взирайки се в тишината
тишината пое леко въздух и заговори толкова тихо, че гласа й би могъл да се сравни само с най-непоносимия шум
но сянката замислена и вглабена в себе си остана заслушана в мрака който ги обгръщаше и изобщо нищо не чу
и двамата знаеха че вече не принадлежат един на друг
и така продължиха много дълго време
толкова че щяха да пропуснат първите лъчи на зората
сянката тъжно се сви и се скри в една дупка на пода, а тишината се хвана за вятъра и отиде да кръжи над морската шир където само крясъците на самотните птици и плисъка на вълните нарушаваше нейния мир