........тъкмо щях да се прибирам когатотелефонът ми извъння и ми предложиха да ходя на диско,беше ми толкова празно и безлично всичко,което ми се случваше напоследък,че приех без да се замисля.Вече не знам какво изобщо става,нормално ли е да ти е безразлично,когато са те зарязали?Е,аз се чувствах точно така,и то не защото не ми пука,а точно обратното,защото страшно много ми пука,но понякога обстоятелствата са причина хората да се разделят,както се случи с мен,или пък приятелите..
Първото нещо,което направих когато влязох в "Караоке"-то беще да взема каталога с песни,знаех че пак ще се наложи да чакам супер многовреме докато се вредя,но така или иначе не бях в наи-доброто си настроение и щях да пея и без друго нещо по-мелодично.Избрах си "stand by me".Да,изкефиха ми се,после забелязах няколко мъжки погледа върху себе си,но не обърнах внимание,защото нямах нужда от тях,просто исках само един,койтоедва ли повече щях да видя....
После срещнах една моя саученичка,която не бях виждала от страшно много време и тогава сякаш се разсеях малко и забравих,че сум сама,не че ми пречи да бъда,но тогава не исках.И се почна една поредица песни,докато накрая dj-я не ни спря микрофона и не ни изгони едва ли не от сцената и не искаше да ни пусне .Е,добре,примирих се с това,но продължих да се забавлявам и на дансинга,до момента,в който наистина разбрах,че ми е готино и мога и сама да се справям.Пък и защо ми е някой,на който дори не му пука за мен...и такакупонът за мен продължи до 4 сутринта,когато се прибрах.А на сутринта..отново беше тъй празно и безлично всичко за мен...а не искам..срещу хората стои просто една обвивка ,е не човек.Срещу всички стои един празен поглед,забучен в нищото,или по-скоро към някой,който дори няма да разбере за него.....