между водораслите и морето няма пясък, многоточие, многотечие, многостишие за размисъл.
нечовешко (тази грррдума!) количество водорасли в опит за сплашване на врага и врагът е изплашен. шумят, щракат, после се оказва, че е от значката. jumping shadows all around me.... call the shadow, pick up the phone! jumping... скок-подскок, отбягване на дупките по стръмната пътека. пак не мога. затова звъня, за да кажа, че не мога даже да го гледам това море. а едни струпани водорасли са като цяло животно. обединили са се... залива ме ежедневието преждевременно. бързо, бясно, брутално, та чак забравям къде съм била преди 2 дни... снимки... усещането се изгуби по пътя насам. между римите с плам, всеки ден съм пиян, всеки ден с плам... запалих плам, тя пламна, сега я гася в пепелника, червено-жълто панталонено пламъче.... всичките хора в главата ми. стига хора... искам чукарите на мимето, да блея баири (баш)... и пътувала хиляда часа, хиляда километри, спала по чужди легла, пила мента, да ме напрегръщат хубаво на главната и да ми каже пак ''ей, дете, изглеждаш много алтернативно''... хахаха, аз?! я, стана ми щастливо. имало и неща, които топлят...