и ще продължа да си вървя по тясната пътека със замъгления образ до мен ... и няма да се питам защо липсва заден двор и защо има само една празна вазичка на масата в малката къща в гората .... и най-накрая ще хвана проклетия заек, който упорито ми се измъква ... и повеше няма да заобикалям езерото - мисля поне веднъж да се престаша и да нагазя в него. а ако ми хареса може и само вътре да седя стига мъглавият образ до мен да обещае винаги да бъде до мен ...(spacial thanks to L. for the "psychological"portrait).