та този хотел е огромен и ръбат точно над таванчето на мънки, а хората от кухнята ровиха с мен в боклука за да намерят загубената памет, беше абсолютно безнадеждно и все пак я изровихме - цялата в доматен сос, 160 снимки които чакат да бъдат подсушени със салфетка и качени на нечий комп
влизат в гражданството, подписват, разменят пръстени, снимат се усмихват се трямвая в който ни подгони контрольорка, всички се наливат със шампанското от хм гражданския ритуал по пътя към църквата, преследва ни неканен оркестър, а в ресторана булката показва метълското в себе си
пияни и щастливи роднини в такова количество не могат да се видят по друг повод, за пръв път съм на нещо такова, и абсурдът ме залива, но някакъв градивен и весел абсурд, в който еми и любчо се всукат щастливо....
после загубих снимките и лових таксита, пих треперещо капучино, пелтечих, накрая е следсватбеното парти се оказва безкрайно и шумно пълно с крещящо пеещи хипарски майки и залитащи котаци
още не мога да свиквам с такива мисли като "еми е женена" но може би ще се случва
ани се хвърли да лови букета, което хич не очаквах от нея
:)))
имаше и хиляди други хора
с отношения
но ще ги оставим за друг път