бях намерила човек като мен преди. мисли, чувства, говор, но всичко се прецака, когато започнах да искам да съм повече като него, така се отдалечавах от себе си и от него. мразя класификациите и личностните персонификации, затова избягвам имена. неутрално и само аз разбирам. признавам, обичам нещата да се свеждат до мен. егоцентрично, не егоистично. никой не гледа, затова си позволявам всичко. гледам и не позволявам нищо. времето, часът и всичките придавки са нещата, които пречат. недостиг на изразни средства. като че цяла вечност ми се пие кола light и пръстите придобиват странна форма след многото писане и съзнанието се изкривява след прекалено мислене. как да бъдеш себе си - прекалено е. всичко. точка. рисувам за себе си и после откривам смисъл. уж външния вид лъжел и нямал значение. това пък какво общо има ?
любовта като калеидоскоп
рисуването пак е начин на изразяване, не трябва да се представя мислено краен резултат, просто следваш линии и събития на листа. живеем странно и изискваме другите също. задължаваме да ни разбират, да са като нас, а все претендираме да сме различни. изискванията не са приоритет. никои не е длъжен да реагира, мисли, чувства както на някои друг му се иска или предполага. огледалото е само във вашата стая.
да, отегчена съм или раздразнена, незнам, думата ми убягва. изтъркаха се нещата.
да запомня - нищо не е идялно (мислете му)