обичам, когато някои споделя цигара с мен.
а от една година това е само стечение на обстоятелствата. хубаво е хората да не се разбират, един нов свят се открива ако само се изслушат. и вечерите по автобусите са прекалено студени за желанията ми. но поне после ме топлят, пак желанията ми. и червеното е толкова натрапчиво, и мислите за кожата, настръхването. и прегръдка. кафяво ми е. и май не ми се излиза. но няма да се откажа, вече ми е отвътре - студа.
а просто исках да кажа, че не ми се пуши сама.