И така, на север все още е топло.
Теметата на дърветата са вече червени и някои листа се разхождат по алеите. Хората които обичам са или много далече, на другия край на континента (брех как звучи, пък е само на 2 дена път) или...тук. Сега.
Имам си вече две вкъщита. Вкъщи е мястото, където можеш да се сгушиш във възглавницата или да четеш книга. Да слушаш хубава музика и да си говориш хубави работи с обични хора.
И понякога да ти е толкова...мммммм...че да ти е гъдел в корема.
Чудя се колко ли вкъщита може да има някой...и ми се чини че цялата планета може да е вкъщи, стига да можеш да се приземиш и да я прегърнеш. Да плуваш във водата й, да дишаш, да виждаш цветове...
Да се приземиш от дебрите на мозъка си, в които можеш да се загубиш ако копаеш твърде настоятелно.
Да се огледаш...хора, усмивки, ходят, тъжно им е, тъпо им е, хубаво им е, влюбено им е, музика им е.
И вървят вървят нататък...някои даже стигат!