Картинките ми.......[винаги в ляво].......
Жив. [Една отрязана ръка, смъртоносна болест и пак продължаваш да вярваш, че си повече от това.]
Всеки ден мисля за следващия. А карам хората да мислят, че живея с "тъмното" минало. Интересно е как те мислят за един, ти се мислиш за втори, а накрая се оказваш трети, който се мисли за първия и втория. Бих се нарисувал - троен, но това няма да ми помогне. Ще виждам пред мен три изображения и тогава ще стана суетен - няма да мога да си избера нито едно от трите.
Фонтан. [Легнала статуя на човек а от гърдите му се показва тръба с формата на нож и от нея блика оцветена вода в червено.]
Имало е периоди, в които не съм мислил дали един ден ще падна по гръб и ножът забит в него, от близък човек, ще се покаже отпред. Случвало се е вече, но немога да забравя.
Понякога, колкото и да боли, спираш да мислиш за болката или си я намираш за нещо красиво.
Клоун. [Капризна съвест, от която се страхувам.]
Друг път, когато ти писне да си весел, щастлив и усмихнат, може да си представиш нещо, което е като теб и същевременно с това те стряска. Голяма уста, бели зъби, весели очи и въпреки това се изпотяваш.
Раковина. [Живата кутия, в която са събрани най - красивите неща.]
Тази нощ обичам един човек и не се страхувам, че утре ще обичам друг......Когато не се страхувам идват само светлини. Нали няма нищо в светлото, което да го няма в тъмното, освен страха?!
Нощ. [Ставам и гледам, че спя. Щраквам лампата - тъмно. Чувам "Туп". Отварям прозореца и гледам - мъглата паднала.]
Сезоните винаги са ми влияли много зле. Когато се сменят се чувствам ужасно, едно от многото неща, които не мога да си обясня. А когато не мога да си обясня нещо, ставам кълбо от малки нервни окончания, които един ден ще ме довършат!.....
Дим. [Шарените мозайки винаги могат да те убият. А кръгчетата от дим? Никога не съм имал мозайки.]
Винаги, когато съм смесвал темперните бои накрая става черно. С черното можеш да нарисуваш дим, но той няма да мирише лошо, а ще е само едно красиво нещо, с което винаги съм искал да поиграя.
Джаз. [Стари хора обсебват всички люлки от въжета и си мислят как да се засилят към небето.]
Никога не са ми крещяли в ухото. Би ми било интересно каква ще е точно реакцията ми. Може би в следващата картина ще си изкрещя сам в ухото и ще се почувствам глупав и смешен.
Листопад. [Украшения за земя, защото суетата просмуква всичко.]
Нещо естествено, но винаги интересно и приятно за очите. Аз веднъж бях едно листо, което танцуваше върху друго листо. Всички просто бяхме необременени, влюбени и малко по-тъжни от сега.
После ме настъпи човек и като се събудих се бях изплакал до себе си. После пак се събудих.
Ванилия. [Изваждам всичко хубаво от себе си и хората около мен ухаят приятно.]
Отраженията ми биха били грозни ако аз сам бях измислил огледалото. Сега се харесвам и ми е хубаво. Бих счупил и подредил на ново огледалото, за да си измислям някакви образи и да гледам всичко през тяхните блясъци в очите. А какво ли е да си просто едно благоухание?
Маска. [Покажи се спокойно!]
Последното нещо, което бих ви нарисувал е начин да покриеш истината, като се правиш на маргаритка, каквато никога няма да си.
Почувствам ли се обичан, ще си подаря боите...............
Петьо Мавродиев 14.11.2004г.