"ето, красавице, вече имаш най-дундавите петолъчки в историята на капитализма".
не болеше. болеше след това, когато всички лепенки ме опъваха, а аз бях задължена да меря дрехи.както и да е, мина много бързо и в адски приятна компания, всичко беше успешно, докато не видях ИСТИНСКИТЕ звездички на плочките в банята на Иво...бях толкова разочарована, не че не си обичам и моите, но пък видях точно това, което исках. разбира се, кой може да очаква, че някога нещата ще станат 100% истински, примирих се и толкова...сега си имам най-симпатичните асиметрични звездички с криви краченца, и колкото и да не са перфектни, са неповторими, повярвайте ми.
после в студа обикаляхме като луди по улици, които и той чуваше за пръв път,ядохме 50 пъти,а когато в 4.30 се тръшнах по корем в леглото му,навън все още валеше...и тогава дойде сънят. от около седмица сънувам разни работи,на пръв поглед нищо особено, на втори обаче, доста кофти. лошо е така, няма какво да обяснявам....тъжно ми стана няколко пъти, там в McDonalds, после покрай румънското посолство и хилядите други места...а се смях адски много, знаеш за какво,ти също ги помниш онези дни...като цяло избързах май доста да се прибера, но пък иначе поемах твърде голям риск,току виж ми разпорят корема от ревност.
и така...поредната одисея приключи, преминавайки без особени трудности.отново оставям зад себе си нещо, споменът за което обаче ще нося цял живот...