Дървено кръстче - водата го носи. Някой е изоставил вярата си и сега реката отнася кръстчето някъде надалеч, в света на непотребната вяра. А то сякаш се усмихва. Дали знае къде отива? Светлината го гали, гали и малките вълнички и те проблясат весело.
Дървено кръстче - водатя отнася го. Някои умрял е навярно, погребал е кръстчето в реката и отпрашил е завинаги. А то сякаш се смее. Нали знае къде отива? Тъмнината обгръща го галено, докосва и малките вълнички и те зашептяват щастливо.
Дървено кръстче - водата разкъсва го. Някои забравил е за вярата си, забравил е за кръстчето. А то сякаш грее от любов. Знае къде е. Нищото разтваря се, разтваря и него и светът започва отначало...