- Ето, Щурецо, представям ти Чарли.
Душат се, за да си свикнат. и тази пиеса ли трябва да режисирам. този път без патос и излишни русалки, които в крайна сметка се оказват пачаври. да, и кучето се хвърли през прозореца, макар да не беше никакво куче, а по-скоро подобие на мравояд.
Щурецът подава ръка възпитано:
- Плюшените играчки падат върху леглото - поздравява.
- Brother, can''t you spare a dime? Разбрах, че си отнесъл пари от онзи филм с Алиса.
- О, ха-ха, тя обича да ме вкарва в разни филми.
- И мен. последния път я спасявах.
- We live in a beautiful world - прекъсвам ги, хващам и двамата под ръка и подскачаме.
- There are bears, and wolf, and lions... but we''re up to see the wizard, the wonderfull wizard of Oz!
- Без ктаклизми днес, става ли? - Чарли към мен.
- Не ставай отегчителен. А и всичко е във ваши ръце.
Чарли тича напред, а когато го настигаме, е исписал стената:
"Когато плачещ във всички градини, не настъпва краят, защото пеперудите се раждат сами дори и по дърветата, осеяни с бели некролози. Вселената не се спасява в ничий поглед, чудесата са свършили, тогава всичко е начало на всяко следващо начало. Край така и ненастъпва. Истината - истинската, не интересува никой. Мидите ще ни превземат - сварени, ще избягат от чиниите, и целите в оцет и лук, ще ни забодат с вилиците. ще ни натъпчат в старите си черупки и спуснат на дъното да си играем с маликите рачета на ''лист, камък, ножица''. Играта за пореден път ще спечели банановата каша...''
- Чарли! откъде знаеш за банановата каша, ти куче!
- "Чувствам се като крадец..."
- Стига си ме цитирал...
- не си ли спомняш, че преди време с тези думи се опитваше да обясниш, че си ровила в чужди тефтери, и не те разбраха тогава.
- Ровил си ми в тефтера?!
- Оттам излизам. Спри да дирижираш симфоничен страх.
- Чарли, в теб вали - Щурецът.
- Я, и ти си запознат с терминологията!
- Да. И недей да с еровиш повече.
- Тръбата свири з апореден път - продължава написаното Чарли. - Път, на път, с пътния знак под мишница. Знаете ли какво е Дас Ман? Може да не звучи свързано, но е. Само трябва да имате слушалки в ушите. А когато точките вдигнат революция, по редовете ще настане невиждано безточие...
- Чарли, ти си по-луд и от мен.
- Защото се возя на впряг от пеперуди, те се раждат навсякъде. И вечерен час нямат. И знаеш ли - шепне ми, - спят голи тези пеперуди. Усещаш ли лятното послание! какво се заформи, а! За какво се сети? Да, да... точно това се получи. можеш да си намериш истината в думите ми.
- За какво говори той? - пита Щурецът.
- Вкусни спомени са му в главата.
завеса. край на първо действие.