- И в момента, в който гризвам от пържолата, усещам вкус на ягоди - разправя ми Чарли.
- Да не си ми дъвкал пак ароматизираната свещ-ягода!?
- Не съм. Ти не я ли изяде вече?
- Пазя я да имам за по-дълго. Ти не беше ли вегетарианец?
- Това се опитвах да ти кажа. Че вкусът на ягода е бил като сигнал, че не трябва да ям месо! Искам да живея в цех за шоколади. Помнош ли това стихче?
- Да, и спри да ми припомняш неща, станали преди да те има.
- Обичам те.
Вдигам поглед към него - усмихнал се е на огледалото. Щеше да е странно да гледа към мен.
- Опиши се с няколко думи, Чарли.
- Това да не ти е чат за запознанства...
- Не можеш ли веднъж да отговориш без излишности?
- А ти да ме питаш нещо обикновено като ''как си, Чарли, гладен ли си, къде ще ходим''...
- Ние никъде не ходим!
- Ето, не можеш, и аз не мога без.. как ги нарече?
- Излишности.
- Знаеш ли кога си смешна.. като се вземеш прекалено насериозно.
- А ти като говориш глупости! - ядосвам му се бързо.
- Ей сега се получи точно това, ха-ха.
- Тъпак!
- Благодаря, аз поне не приемам нещата навътре като теб.
- Чарли, дразниш ме, престани.
- Защо, казвам ти лошите черти, ти се заеми да ги пооправиш.
- не искам да ми говориш сериозни неща, а да ми е хубаво с теб.
- А глупостите ми.. и тях не искаш.
- Искам те целия всъщност.
- И аз се искам целия! само един крак не стига!