Badmarsh-signs,цял ден си тананикам,направо не мога да престана въпреки всичките ми усилия.Днес докато си разчиствах шкафчето попаднах на интересни записки на последния лист на тетрадката ми по литература от 8клас:
“к’во стана,обади ли ти се.
-не ,още,няаа да го чакам цял ден.
-ами да,сам трябва да се сети,ама я кажи целуна ли те.
….ми не още,абе тоз да не е гей.
Хахахахахха,стига бе ,може да го е срам…………………”
Ахахах,много ми стана забавно,като си ги четах пак простотиите дет сме си писали с В. За к’ви неща сме си писали само…
От тази година пък попаднах на нещо друго,което далеч вече не ми се стори забавно,ама изобщо даже:
“трябва да ти кажа нещо,много е важно,айде след физиката на кафе.
К’во е станало бе..?
Много е дълго за обясняване,ама накратко…Силвия май е бременна..
Уау,т’ва сериозно ли?Ми добре,ама първо трябва да ме изпитат по математика и след това може.Олее,ама как така ,кога,ааааа…..”
…..а колко невинно беше всичко в началото,всички казани неща между нас трите,жсички усмивки и сълзи от смях,дори на коледното тържество се напихме заедно и май за 1 път тогава....Това беше вчера...
А днес......едно изртъвано от никъде "как е",забучен поглед в дъската,изкарване на козметичните принадлежности:
номер 1:нанасяне на фон дйо тен
номер 2:сенки и спирала
номер 3:4ервило,гланц
номер 4:да не забравим и ружа,все пак
и номер 5:4етката за коса.
Утре?И аз не знам какво ще е утре.....не искам и да знам.....
(смяна на песента-"a harder day come")