Всичко започнало мноооого много отдавна, още преди древните динозаври да били древни и преди земята да е била земя, а просто един голям метеорит, който се движел без посока и ориентир.. просто защото трябвало да се прави нещо в тогавашната вселена. По това време живял един малък синьолилав елф, самотен на своята безименна планета.Той не знаел в коя галактика е, нито пък дали въобще бил в галактика, защото бил много сприхав и не говорел с хората.. т.е. с извънземните. Но освен че бил изключително неконтактен, елфът бил и много, много капризен-всичко, което му попаднело пред алчните елфски зелени очи не след дълго било в кокалестите му ръчици. Не се спирал пред нищо – вече имал безценната роза на Малкия принц, портрета на Дориа Грей отдавна събирал прах по стените на къщицата му; перото с което Моцарт записвал оперите си, както и едно перо от Грозното патенце. И все пак алчността му била неутолима, прекарвал денонощия в премисляне, обмисляне, замисляне и всякакъв друг вид мислене, мъчейки се да разбере какво му липсва, какво все още няма.
В един късен следобед, докато варял чай от детелини в самовара на цар Петър I, той прозрял от какво наистина има нужда – от спътница в живота, или иначе казано – от някакъв индивид от женски пол, които да му глади чорапите и да готви, защото елфът живеел само от чай и боровинки.. ‘но и това омръзва’, въздъхнал той и се отдал на разсъждения как да издири подходящата си половинка...