6 клас. задължителен СИП по литература.
ствам от чинът си, впивам поглед в ъгъла на черната дъска и проговарям:
Аз няма нищо да говоря
и нищо няма да те питам.
Говори доста твоя поглед морен
и твоето лице изпито.
В гнета на безизходност пълна
безумна любовта ни пламна
и ний оставихме да ни погълне
мигът на радостта измамна.
И в треската, що ни убива,
като слепци в нощта се дирим
и по-невъзвратимо ни опива
вихрушката, която свири...
И нека тътне помежду ни,
да рухна бялата лавина,
смъртта с любов ще ни целуне
там долу, в бездната раззинала.
частица тишина
потъва в ромола на шушукащите съученици.
само учителката ме гледа
с поглед знаещ
че един ден ще разбера какво говоря.
тогава можех само да разбирам.
сега знам.