на последния 10ти етаж на парк хотел витоша е прашно. стая до стая, празни, прашни, ремонт. някои от тях са отворени и ние влизаме да разгледаме прахта. затова пък на покрива вали снягодъжд и се вижда светкавата софия, размазана от дъжда и водката в очите.
надолу по етажите с остъкления асансьор. етаж по етаж. от време на време спирка за отдих на диваните на етажите. "чакай да си поема въздух. крадеш ми въздуха." сладурана.
после долу в мазето (нощния бар) при силната музика и двете рожденнички (едната пияна до несвяст). а после пак до десетия етаж и така.
по едно време на слизане пиколото облечено с униформа като по филмите и намръщено: накъде? - за въздух - въздух има и навън - не точно.
а да се върнем в асансьора. това малко ми напомни за истинския seymour g. последният му асансьор. защо по дяволите тая трябваше на му зяпа краката. на мен вчера никой не ми зяпаше краката. но сега като се замисля там на покрива сред огромните капки, само по тениска (студ та дрънка), тя ми вика "чуй, тракат ми зъбите" и аз я прегръщам и за момент си мисля че мога да я стопля. както seymour на плажа. ето тогава, май можех да скоча от 10тия етаж и докато летя надолу по етажите щях да танцувам по прозорците и да пищя от радост. ако бях герой от книга сигурно щях да скоча.
искам като порасна да стана пират или пиколо или психопат. най-добре да развия някакъв нов вид шизофрения дето ще започна да вярвам че съм герой от книга. и тогава ще се върна на 10тия етаж на парк хотел витоша, ще изчакам да се стъмни, да завали, и ще скоча. и малко преди да се приземя ще извикам:
the end.