Как вали на приказни меки парцалчета(дантелки),а небето е свежорозовко като прасковка,върху чиято мъхеста страна се очертават клони с тънки червенички плодчета...
...Пътувайки с автобуса към София пейзажа все повече се избистряше,докато побеля;пред уморените ми от безсъние очи се разгърнаха хиляди побелели връхчета ели...спях до него,в него.около него,след две седмици изтощителни телефонни разговори и чатрум...отношенията ни придобиха по-физически смисъл сега.Хармония и покой се стелят в мене,когато гледам тези очи(непрестанно се смеят),а целият свят побеля като"напудрена кифличка"!После уютната миризма на соагетен сос в стаята,весело дърдорене,гушкане и накрая палачинково парти...няма по-свещено нещо от нощ,гола и чиста като снега,обвил студените си пръсти около вкоченения прозорец,стъпки рано сутрин по току-що навалял сняг...идилията на НАС