Имах нужда не от теб,а да те обичам...а от него?-Имам нужда от него!Ти не съществуваш сега.Поне не колкото преди съществуваше и колкото няма да съществуваш..дали(?)Дори очите ти, по дяволите, не бяха сини като хората...а и прекалената умора...Искам пак да те рисувам вцепенена,заслепена от твоя мираж,поне за миг отново да ме лъхне чистотата на без-страст-ното ти Аз(?)Ще заспя тогава....
Облян в светлина,в тонове,тонове светлина те виждам сега,двата свята се разливат и разделят като през стъклена призма и пак се събират в неразделна белота накрая на пътя.Два лъча-две очи,две думи-две устни-топъл вятър в душата когато те държах за ръка или крайчето на показалеца ми притискаше уморената длан към едно себе си...Кой си ти,ти кой си??Кой беше и кой ще бъдеш??Кой щеше да бъдеш във всяко едно време и форма?Ти си аз и аз съм ти и ние сме ние и ние сме други,играещи в себе си...
Как можех да те обичам не сега,а тогава, ти можеш сега,не тогава?!И всичко между нас се разминава като лъчите в стъклената кристалическа призма,и ние се разминаваме,ще се събере ли тази линия накрая на листа или ще отиде в безкарайност разделена...?