Въпреки че през този сезон хората се разхождат по замръзнала вода и всички крият същността си под огромни, топлещи якета, зимата е много благосклонна. Снегът блести даже в мрака на нощта, която вече не е непрогледна, а мека и Коледна; не е страшна, а е мила и загрижена.
През деня е малко по-различно: сякаш светлината ти помага да "виждаш" навсякъде около себе си не спокойствие и кравешка (в най-долрия смисъл на думата) доброта, а студ и озлобление. Сякаш някой или нещо иска да се чувстваш гадно и затова изпраща студени тръпки по цялото ти тяло. Светлината проваля цялата идея на Зимата! Явно никой няма да Я (<-- Зимата) разбере и всички все ще си мислят, че тя е "люта" и че Пролетта едва ли не ни "спасява" от предшественичката си.
То и затова Дядо Коледа така да се каже "работи" през нощта - защото знае че истинската и неподправена Зима съществува само 12 часа от денонощието. Всичко истинско през зимата се случва нощем. И е толкова красиво!