Сложи новата си тъмносиня горница(беше нова и се чувстваше доста добре,когато си я облече за 1 път),дънките,любимите черни кецове(не особено хубави,но тя си ги обичаше),върза косата си небрежно с фиби и излезе.10 мин по-късно се върна-забрави слънчевите очила и портфейла,а накъде без тях?Днес се чувстваше странно и реши да пообиколи малко магазините.Първо ходи в любимия си магазин да провери дали не са докарали нова стока,обаче за 2 дни нямаше особена промяна.После реши да отиде сама на кафе,пи както обикновено бяло фрапе,като предварително си облиза сламката,както си правеше винаги(това е най-хубавото нещо,което можеш да направиш,когато си поръчаш бяло фрапе)Стана й малко гадно,когато от съседната маса започнаха да я заглеждат някаква група “момиченца” и да си шушукат.
Какво толкова пък,искам да съм сама днес?-си помисли,после ги погледна малко високомерно.Това определено не й беше в природата,ама и те си я подразниха.Как се била облякла,защо си направила косата толкова смешно,ааа да,и как може да е сама,сигурно няма много приятели?Идеше й да се обърне и да им каже да си гледат работата,но реши,че няма нужда да пада до тяхното ниво,прекалено са елементарни,завладяни сякаш от манията за раговори за момчета и гримове.Пфу…..Е,не може ли човек понякога да бъде сам,не защото няма приятели,а защото може би това е един от онези дни,в които искаш да си правиш компания сам на себе си,разговорите и действията и сe случваха там вътре,в ума,и това й беше достатъчно.
Както си седя така,разглеждайки последния брой “Cosmopolitan”,реши да се обади на В* да се присъедини за компания.Онези от задната маса вече не се траеха…....гррррррр
Интересна статия –“как да се превърнеш в момиче-мечта?” или “10 неща,които не трябва да казваш в компанията на приятелите му”.
Идеше й да се изсмее адски високо,обаче успя да се сдържи,или поне се опита.Добре де,малка усмивчица се приплъзна по лицето й и поседя там няколко секунди.Винаги се е чудила как може изобщо някой да се опитва да учи другите как да живеят,как да се държат…а къде отиде естественото държание и поведение на отделния човешки индивид.Ясно,защо толкова изкуствено се смееше оная русата “мацка”-имаше си публика-някакъж дебеловрат “момък”,вероятно с Sкласа и други такива неща.
Тя(не русата мацка),която рядко пушеше,сега искаше да запали,но нямаше цигари някак си.Повъртя се малко ,след което стана и отиде до едно момче на другата маса,което очевидно чакаше приятелката си,съдейки по розата на масата,и го помоли за цигара.Той пък се оказа свестен и й даде дори 2.В* щеше да дойде след около 10 мин.През това време се унесе в мисли-как й липсваше това,някой да й подари цвете,картичка….или пък просто усмивка…Останаха ли вече джентълмени(хм,малко тъпо и помпозно звучи),ама все пак?И ако има защо не познава нито един ?Хах,труден въпрос.А, ето я и В*,добре че е тя,сега щяха малко да поклюкарстват по женски,разходка по главната,обиколка на някой друг магазин…..хм..и още едно бяло фрапе…..мммм вкусно