чудо
чуто от
човек
векът е време за
да сплета
клони
около теб момиче
да наклоня мисъл
за миг море
тебе
да!
обичам
сливане
е тъжна дума
спонтанно
я осъществих
със тебе
след когато филма
знаехме
морските тайни
в синьото на счупените вратни кости вълните тичат от
нашите очи
към неговите
навътре
навън
като
фрида кало пъпна връв
-
енергия магика
отдавна те зная
от първия кедър
с бягството от свободата
не забравяй
че искам да помниш
все-обхватна,
водораслено зелена
цианид
пред-гръдност
и тичахме
но не за да избягам момо
а за да усетя
колко
сила
имаш вътре всъщност
шлосерската стиска
на палец върху палец
разбра ме в екото на
гилотинен жест
благодаря
човек
адът в другите е
не във нас тогава
пълни бяхме
формулирахме безкрайност
мойто дъно в твойто
мостът от илюзии
върху китайски клечки
на един дъх взехме го
в дервишки
въртоп
успяхме момо
чухме ги цветята
рампа язовирна
делеше
от .
свободата
ни спира да скочим
ако животът
ти беше верига -
потъваме
-
твърдо
евтаназия
без филтър
устни
върхове на пръсти
морето вътре в теб е
дай ми да си дръпна