Никак не преболява. Уви. Дори и планината не помогна. Не трябваше да заминавам. Да си остана у дома да не вдигам телефона и да симулирам несъществуване. А не да замина с три броя проблеми по формата на приятели и три чифта ски за нанякъде. И да се озова в бивша хижа и wannabe хотел. С тряскащи се врати и тропащи крака и врещящи деца. Бях лош човек т.е. отказах да участвам в планираното пиянство и да излъжа , че "Еманципирана магия" не е по-интересна от "1000 истории с Golf 2". Не се съобразих и със следпиянските планове.
Сега съм с изкълчена ръка от детския влек (веднъж усвоено ралото се оказа трудно за преподаване). Но се преборих с паничките!!!!!!!!! След 17 години;)))) Само Чакс разбра за каква победа става въпрос. Докато влека ме влачеше нагоре изплаках последните си детски сълзи. И загубих последния си детски страх. Липсват ми. Бяха като талисмани, които тайно и непохватно си зашил в подгъва на якето си.