11.12.2004
Всеки ден минавам покрай него, а Птичето седи и гледа.
Какво ли мисли? Все нямам време да се спра и да го питам.
Изпуснах си трамвая. Така или иначе щях да закъснея.
Дали да не се върна при него? Може пък да има да ми
казва нещо...
Нали?... Дали?... Надали!
Някой път ще ти го покажа. То е най-мъдрото.
Все стои там и гледа. Размишлява.
То познава хората. И мен познава, но аз не го познавам.
Самоче не може да лети. А аз мога.
Все така стои там приковано и олющено. А аз летя.
Сигурно трябва да го познавам. Трябва да го науча
да лети. Трябва да му помогна!
Но все не ми остава време да се спра!
Еееех, кога ли?!...