Април 2005
Вървял човек по кривата пътечка и ден след ден
съзирал чуждите съдби.
В еди ден се радвал на раждането на жълтурчетата,
в друг - на израстването на зелените треви.
След време всичко се сменило: малките жълтурчувци
порастнали и даже остарели след само седмица-две.
Побелели, вече глухарчетата мъдро надничали изпод
зеленината на Поланата.
Но след като дъжд голям се изсипал над света,
станало чудо - жълтурчетата се появили отново и
гордо застанали редом с глухарчетата, за да ги
подкрепят и да им помагат в техните старини.
И съзрял човекът всичко това - как цялата Поляна
била осеяна с жълтурчета и глухарчета,
и се сетил за себе си, за дядовците и бабите,
за дечурлигата и за тяхната Поляна, наречена Земя.