На всички, на които по една или друга причина не мога да благодаря
На татко – на когото така и не успях да благодаря и много ми липсва!
За всичко, на което си ме е научил. За това, че ми показа истински стойностните неща в живота. За това, че те имаше, че и в слабостта беше силен, че си отиде с достойнство, каквото малко хора притежават. БЛАГОДАРЯ! За всичко! Обичам те!
На М. – за това, че те има!
Дори далеко – знам, че ме мислиш. Знам, че ти липсвам – както ти на мен.
За това, че винаги в трудни моменти си заставала до мен. За доверието, което си ми давала и оправдавала. За разбирането, за съпричастието, за приятелството ти.
Дори да се видим след година, две или повече, дори да не се видим – ти винаги ще си останеш един от най-значимите хора в живота ми. БЛАГОДАРЯ!
На всички, които ме предадохте – БЛАГОДАРЯ!
За това, че ми нанасяхте удари в гръб.
За това, че не оправдахте доверието ми.
За това, че бяхте двулични.
За това, че бяхте такива – каквито сте.
За това, че всеки от вас ми предаде урок по вярност.
За това, че не успяхте да ме направите като себе си.