Веднъж едно глинено човече дойде при мен и ми каза, че светът е дълга магистрала, която един ден ще изчезне под нечия ноздра. Огромна черна ноздра ще погълне магистралата, и така във Вселената ще остане саммо един голям прототип на това, от което е създадено всичко – един голям нос. Но преди тази магистрала да изчезне, по нея двупосочно се движат милиони левкоцити и еритроцити, някои от които се сблъскват едни в други, но много рядко. Вена. Магистралата е просто изпъкнала цилиндрична вена, обречена да бъде погълната от халюциногенната жажда на един нос.
Тази магистрала води до улица, която й се пада перпендикулярна. Всеки се връща обратно, ако изпитва страх от прескачане на улични огради, който страх е далеч по-основателен от страха от срещата с познато или полупознато лице в тоалетната на някое заведение. Защото неописуемо голям е ужасът, който се причинява от човек, застанал до или под сешоар за ръце, или пък от човек, който почиства умивалниците в тоалетната броени минути след момента, в който някой е разбрал, че е влязъл в погрешната кабина. Но понеже това се е случило преди, никой не може да е сигурен, че се е случило. Особено след като не разпознава и собствения си обект на хищен, преследвачески глад.
Да се прескочи една ограда не е трудно, но е страшно и потресаващо. Правят го дори хора с поли. Но ако тази ограда е схващана масово като тежкотоварен камион, който от години стои неподвижен и изоставен точно върху звеното, върху което двама старци се опитват да продължат поколението си, то тогава е редно човек да се запита дали наистина жената, която минава да провери водомерите е една, или са две. Ако са две – защо им е фенерче? Ако пък не са, а е само една, защо да не им е? 1-0-1 се помни лесно и без фенерче.
Така че щом като оградата бъде прескочена, този, който не го е дострашало и вече я е прескочил, се озовава в къща, пълна с духове. Останалото са животни, при това от най-отвратителните. Хора там не живеят, но въпреки това, когато няма никой, един от общо три телевизора остава включен. Явно сее информация, от която обаче, не пониква нищо, защото няма и къде да поникне. Информацията е просто двоичен код, който преминава през нечия лимбична система, произвежда емоция, емоцията изсветлява челото и напуска главата под формата на червена сфера, и после кара прескочилия оградата да се чуди защо по дяволите съществуват хора, с които е израсъл, изкуствено се е произвел с тях в илюзорна родническа връзка, втори братовчеди, но тайни и драстични разлики водят до почти реален, но неосъзнаван срив във взаимоотношенията им.
Извод: русата вълчица се влюбва в доктора, но той се самоубива.
После защо ги било страх да прескачат огради...