Сънувах как вратата ми прокапва.
И как във тъмнината ражда шум.
Блестяща водна струя ме очаква,
в която всяка капка е куршум.
Във ъгъла до синята стена
жълт дим поема лека светлина.
Не виждам мокрото петно отвън.
До късно днес сънят ме задържа,
пропуснах разговор по телефона,
но все пак аз реших да продължа,
и бързо Sunday killer да догоня.
Следих цял ден на слънцето лъчите;
върху стените с тях общуваха очите.
Наляха ми от черната напитка.
Радиатора ударих много силно
и скапаният шум накрая спря
със чукове и удари обилно
вибриращ шум пространството заля.
Сестричката на арфата засвири –
запяха в хор една тълпа вампири.
А Sunday killer скочи през балкона.