Болката ставаше все по-голяма. Навлизаше в сърцето и те обземаше като черен пожар, който бързо се разраства от изречените думи. Как може виртуалната реалност да боли повече от "реалната" реалност? Нали всичко е измислено, нали всичко е направено за наше удоволствие? Нали е произлязла от нашите собствени умове ... и е проектирана да ни улеснява, да ни прави ако не по-щастливи, то поне по-доволни от живота.
Защо оставяме дребните неща в живота да ни впечатляват повече от найстина значимите случки. Нима нещо толкова малко може да те засегне толкова много и за засили онзи черен пожар, който тръгна от главата и превзе сърцето ми...защо трябваше да си събиръм сърцето-пъзел на ново? ок ... събрах си го ...целичко е ...само душата му липсва. Сега е просто предмет, орган, който ще продължи да си бие безстрастно за хората около мен ...