Вчера си приказвахме с един приятел за хубавите неща в живота.И той сподели,че чел в някаква книга,че когато ти е тъжно или мрачно е добре да си повтаряш хубави мисли наум,например неща от рода на “Аз съм цвете” и всякакви такива малко откачени за мен неща.И се замислих,че какво толкова има хубаво в това да си цвете.
Така или иначе пак ще си настъпан,скъсан убит от човека,или пък каква е радостта да си цвете в саксия примерно?
Отнета свобода,само напразна красота,и пак самота,ще растеш,ще растеш и пак ще загинеш,особено ако си в близост до климатик.(Май трябва да започна да се грижа по добре за цветята в детската ми).
Ама ние наистина сме като цветята,прекършват ни,убиват ни човешките думи и действия,понякога се задушаваме сами в себе си и ни липсва светлината в живота.Мммда,и какво от това ,че сме хубави и ни се радват,като не сме щастливи,като нямаме свобода за изява.
И все пак –какво ли цвете съм аз?Аз всичките ги обичам,най-вече градинските…може би искам да съм кокиче,или лале,може би,защото са красиви и двете,и радват човешкото око,макар и за кратко….и макар да ни убиват,за да ни правят на подаръци,ме прави щастлива факта,че дарявам радост и любов.