Случвало ли ви се е да си общувате с някой чрез песни,по-скоро чрез посланията,заложени в тях.И когато искаш да попиташ Защо и Как,просто да те погледнат и да ти мълчат.И пак с песен да получиш отговора,който чакаш.Ти си пасивната страна,само получаваш,а няма как да отвърнеш,поради липсата на създадена песен,която да опише точно какво точно изпитваш.После преминавате на филми,но отново твоя филм липсва и тогава стват просто отделни кадри,събираш ги като пъзел и правиш сам сценария си.После боли,много боли.Ех,това виртуално общуване,то ни направи както най-добри приятели,така и най-чуждите хора на света,преди него беше по чисто всичко..имаше телефони и загуба на часове,прекарани говорейки, и 15 смс-а на ден,и загуба на ваучер за по-малко от 2 седмици,имаше приятелство,имаше излизане всеки ден,имаше смях…и сълзи,но повече беше смеха.
…………You''re beautiful.
I saw your face in a crowded place,
***********
You''re beautiful
But I can''t scape the truth
I will never be with you
После дойде ред на отчуждението и така приключи май всичко,останаха май само песните с посланията,и отправеният с надежда поглед…….а аз……аз се чувствах зла и въпреки всичко-нищо не можех да променя,защото най-малкото-не съм лъжкиня и още по-малко използвачка….
we''ll always be best friends
something between you and me
само това мога да допълня и се надявам никога да не ме намрази заради това,което съм….може би твърде крайна,може би не чак толкова…..just me