Брат ми, рови досадно над гардероба из ранично-спалночуваления коженочантов хаос.
- Какво търсиш?
- Голямата любов! - хили ми се.
- Оставила съм ти едно парче в хладилника...
- Мм!
*
Дразнеща некоткопригодност. Накрая след бирения сарказъм, способ за оцеляване, жонглирам като малък зловещ клоун-маниак с липсите: липса на време, липса на извинения, липса на пари, липса на коцентрация, липса на интерес, липса на Нея, липса по принцип, липса на принципи, липса на присъствие изобщо, липса на организация, липса на ориентация... Всяка една е създадена, за да заличи другата, всяка следваща я усилва, така както с времето хубавите спомени за някой селективно се избистрят, изострят до врязване и накрая стават отблъскващо съвършени... и вече може да се сложи край.