Дантели и прозорци.
проза.
в дантелите - тъга и прахоляк,
в - прозорците - мъгла. пояк
от разни сенки. бродят.
промушват се през дантелите,
през прозорците.
смях.
от сините вени на надупчената вуду кукла
изливат се цветя, цъвти мастило.
Очите й от копчета
изкопчват
от мене всичко, от игла до конец.
и как иначе?!
тя е изтъкана от моите нишки.
можеш да подариш сърцето си единствено на някого, който вече го има.
и все пак продължавам да я дупча.
сватбен букет.
ще го хвърли през рамо
в гроба.