Някак си плашещо е всичко, когато се обърнеш назад и прелистиш вече завършените страници от досегашния си живот. Докато си малък мечтаеш за разни неща, не ги получаваш, отказваш се от тях и свикваш. Всичко е наред. После тези неща се появяват от и-ти-не-знаеш-от-къде и те объркват още повече . А най-лошото е когато четеш тази книга и не виждаш нищо хубаво, на тези страници. Тогава защо изобщо си писал досега? "Абе не ги правят като едно време." Да. Лошите мисли да имат място в този свят само ако са затрупани с хубави! Това е добра идея. Да. Много разсеян съм станал напоследък. Това ще се поправи. И после страници с хубави мисли. И ...да. :усмих: