и сме заедно на урока сме заедно пеем и аз съм болна и гласа ми е дрезгаво носов и забавен/пиеш ли нещо?да, капки за нос /и други неща cross my mind и един "безразличен факт" сбогом и точно сега наистина няма значение и дано да е така и май наистина не харесвам безразличните факти и безразличието/ и се прибираме вечеряме гледаме елизабеттаун и вече е късно се разхождаме и аз казвам "ще прихванеш и ти хрипове за утре" но се целуваме и ето пак пак и когато те целунат точно в крайчето на устата те хваща гъдел по гърба и се извиваш и когато ти шепнат неща и настръхваш и е толкова много смешно и толкова много и толкова малко и бръмм ще ми отлети главата и мислите и желанията и и и е толкова трудно да пишеш някакви неща, които искаш да пуснеш да махнеш да излееш защото ти пробиват гръдния кош, а не се получава и чувствотототото е абсолютно и само едно само. вече е утре, значи днес ще се видим в 4.45.пожелай си желание.