следобедно домуване с цигара и ментов чай в опит да обясня на листите как съм.
- е, как си? - пита Чарли.
- Гърбът ме боли от снощното неудобно легло и не съм си доспала.
- А иначе?
- Колко си загрижен днес... Иначе съм добре, предполагам. Чарли, тази зима трябва да е хубава! Снежна, студено-стопляща, чаена, цигарена понякога, добра, с мисъл за дом като за сейф плейс, а не като за малка дупка, където да се свра, с приятелите, с децата ми. Трябва да е прекрасна Пласибовска зима, спокойна, дори и след дълги нощни говорения и след това сутрешно мълчание, пиейки кафе и слушайки как най-прекрасните брат и сестра просто разговарят. А може и кънки да покараме.. Зима, в която ще се държим за ръце с всички, защото наистина сме се променили, дори и да не исках да й отговарям снощи като ме попита.
- Защо не?
- Щеше да е безкраен разговор, а ние чисто асоциативно и по женски, щахме да минем в още десетина теми и да стане безкрайно безкрайна нощ... легнали една до друга, на свещ в жълто-зелено намацан буркан. Чарли, защо ми е уютно на места, които не са мои?
- Знаеш какво ти харесва и имаш бегла представа за това, което ти. И не знаеш как да го построиш.
- Да! Но искам да мога да създавам истински материални неща! кога ще мога.. някога?
Пренесли сме се в таванската стая на Чарли, на дървения под без постелки, само пред банята се е свило едно пурпурно парче килим. Обичам това място. Под прозореца е разпъната голямата му палатка със спалния чувал вътре. Другият, прилежно сгънат, е оставен до палатката. Понякога, когато оставам при Чарли, аз спя в този чувал. Той ми го е купил, оранжев. Не искам да гледам каква бъркотия е отново в палатката. Сигурно мястото си вътре са намерили червения фенер, книгите и записките на Чарли, рисунките, върху които работи, всякакви камъчета, картинки, химикали, моливи, туш, бои за всякакъв материал, маркери за дискове и разбира се класьорът и плейърът. Обичам да влизам в палатката и докато той пуска музиката, аз да търся нови петна по чувала му, а когато той се вмъкне вътре, да разглеждам всичко старо и ново. после излизам, за да запаля няколко свещи и ароматни пръчки - канела или ванилия, лежа на пода - събирам прах и си топя пръстите във восъка (той пее от палатката съвсем тихо). Като за първи път разглеждам залепените неща по стената и по корковата дъска. Оставил е и тетрадката, хваната с верижка, в която да пише и рисува, който си иска. Най-вече аз го правя. Изписала съм към половината.
Зад всеки шкаф знам, че има по няколко кутии с по 2-3 цигари. Като му останат толкова, просто ги скрива някъде за спешни случаи. ''Официалните'' също се намират по всевъзможни места. Навън пушеше малко, но в този храм всичко предизвикваше към пушене и неизменното пиене на.. о, тези бутилки!
В хладилника беше раят на бутилките - вино, ром, мента, коняк и бира. Чарли беше създаден за да съм щастлива с него. Празните бутилки не се изхвърляха, той ги редеше до стената и надписваше кога сме ги приключили. Вурху някои рисуваше, пишеше, опушваше ги, или ги чупеше и от парчетата сглобяваше нещо, слепвайки ги отново.
Работилница, храм, бърлога, таванският рай, дом, убежище, път за навън и за вътре...
В този чуден хладилник се намираше и храна. Дори и да останех при Чарли с дни, винаги имаше достатъчно и той не ме оставяше да фотосинтезирам, колкото и да ми се искаше понякога.
Не знам дали сам съгради това място или и аз му помогнах. Носех му снимки, камъчета от местата, където съм била, носех му материали за рисуване - шишенца с боички, някой хубав молив, пастели, четки бели листи, носех му чай, още цигари, още свещи, още пръчици, намерени запалки, моите колажи, безкрайно много кибрити, миди и рапани, рачета и пясък, книги и музика, табели, откраднати от улиците и къщите. Носех му себе си
У Чарли нямаше ред, нито хаос. Беше наредил няколко кули от списания, до тях пръснати пулчетата от последната ни игра на домино и препълненият пепелник. От едната етажерка надничаха неговите ''трофеи'' - фигурки от пътувания, животинчета от, малък бинокъл, огромна раковина, бележки с невериятно съдържание, дървена къщичка за птици - всичко, което беше намирал.
........................................