от неспането пак ме подгониха параноичните мисли и случки. все едно съм забравила да си изпия хапчетата. провлачвам си движенията, като на филм, като наобратно.
пускам водата и в канала потичат всички рибки. ще ги последвам на дъното на морето, да гледаме бурята. вкъщи. и всичко избива нaвън с голяма сила, без примирие. на repeat някой ми пее в ухото. и май само няколко действия са ми в главата, замота се. малко накъсано, но пак изцялно вътре в мен. кожата не може да ме спре да искам да излезна, напирам, ще взема да се родя наново. малко сбъркано
трябва да се спи
аз
insomnia