Опитоменост
Новият вид разум
Аквариум
Пълна пустиня
И неми
типичното спокойствие
което
Предшества
Разпадането
На Великите
Навици
На Всевластните
способи
Тъп филм
След Тъжен филм
Неслучайно
Всичко започна от
Нямото кино.
Нямаше нищо за казване
И показване...
Покрило ме е спокойствието и сигурността на прокълнатия...
Намеците са ненужни
Знам съдбата си
С която се осъждам
Бях лош пророк
И не се предоверявах много
Не ме последва никакъв народ
По-скоро ме изритваха
Извън моралните предели
Гранича си със теб
Поради различия
Не подозираш
А аз не спирам
Да предсказвам
Трескави импулси
Оплождат цветна образност
Оглеждам се за теб
Едно рамо
Да
Едно рамо съм търсила
В тъмното
Онова което
Не се появява на никого.
Ясновидство
И свян
От побягнали думи
От погледи
И рязко
Надолу
Потъва
Знанието
Почернено като тайна
Не казвам
Че не врагуваме
Просто съм изненадана
Че има мрак в пръстите ми
Близостта е прорязана
С ножицата на въпросите
Малко ръждясала
Ела на среща с нощта
И петната
Недей се срамува от мен
Щом ти предавам
Лицето си
Така саможертвено
Нали точно това
Съм предвидила
Неточност
И безконтролно Сънуване
...