Защо боли толкова много, когато ти кажат истината в очите? Въпреки, че си я знаел ... че съзнаваш каква е реалността ....разбираш,че това което си загубил никога няма да се върне при теб. И все пак ...и все пак, когато ти го кажат в прав текст нещата ти изглеждат различни. Последните искрици на надежда в сърцето ти, които погледът ти отразяваше, замряха. И значи все пак е така ? Нищо не може да се върне назад. Защо не го промълча, защо не ми спести болкана, защо не ми остави поне мъничката радост от надеждата ...надеждата, че нещо може да се промени ... надеждата, че това което върша и говоря не е чак толкова безсмислено ...надеждата че ИМА НАДЕЖДА - да се върнеш ... някога ... някъде ... при някого ..."някого", който няма да съм аз; "някъде", което няма да е при мен; и "някого", която ще е "никога".